Начална страница
Градинари у дома
Отглеждането на покълнали семена и млади поници ни превръща в домашни градинари.
Никой не може да остане дълго време равнодушен към красотата на пробуждащото се семенце или на подаващия се от земята млад поник.
Поради това предимствата на градинарството в домашни условия не се проявява единствено в яденето.
Домашната градина ни позволява да се върнем към природата и да я приемем в дома си.
Работата със семената и младите поници се превръща в един ежедневен отдих, в една дейност, при която общуването с природата “презарежда нашите батерии”.
Известен е фактът, че отношението на градинаря към растенията проличава върху тях: колкото по-спокоен и внимателен е градинаря, толкова по-силни и красиви растат растенията.
При този диалог ние ставаме по-възприемчиви и по-лесно усвояваме безбройните уроци на природата, която щедро ни разкрива своите тайни за живота и за хармонията в него.
Покълване на семената
Откъси от книгата на Доктор Шалер
“Покълване на семена. Млади поници”
Техника
Поставяме няколко супени лъжици биологически обработени семена (продават се в санитарните и в специализирани магазини) в буркан и ги заливаме с чиста вода.
По време на престоя си във водата семената поемат необходимото количество вода.
Ако не разполагате с филтър абсорбиращ хлора и химическите препарати, използвайте изворна вода, не газирана и леко обработена с минерали в стъклени бутилки.
Количеството на семената е съобразно вашите нужди и размерите на буркана.
Например 4-5 супени лъжици люцерна произвеждат достатъчно количество кълнове, за да напълнят един двулитров буркан за 5-6 дни. Житото, което не променя твърде обема си и се консумира по-бързо, се нуждае от много по-малко място.
Поставете във вода със стайна температура семена на различни растения.
А ето и някои данни за времето на престоя във вода:
- семена нуждаещи се от продължителен престой във вода (12-24 ч.) - зелена соя, фасул, нахут;
- семена нуждаещи се от средно продължителен престой във вода (10-12 ч.) – жито, сминдух, леща;
- семена нуждаещи се от кратък престой във вода (4 ч.) - олющен слънчоглед, люцерна, сусам.
След престоя във вода семената набъбват и омекват.
Бурканът трябва да бъде покрит с тензух, прикрепен с ластик.
Водата, в която семената са били накиснати, се излива.
Изплакваме ги обилно със студена чешмяна вода, но не много студена. Ако житото е било поставено в чиста вода, то чешмяната вода е подходяща за изплакване.
Оставяме зърното да покълва.
Бурканът е наклонен под 45 градуса, така че водата да се отцежда.
Зърното трябва да бъде разпределено по стените на буркана, без да се натрупва върху тензуха.
При това положение водата може да се прецежда и семената да се проветряват.
Бурканът трябва да се покрие с памучна кърпа, защото семето трябва да се предпазва от светлината, като че ли е в земята.
Изплаква се средно два пъти на ден.
Изплакването се прави с цел да се отстранят метаболичните отпадъци и семето да се поддържа влажно.
То се осъществява най-лесно, когато семената се поставят в буркан.
Семената могат да покълват и в торби от найлонов тензух, като изплакваме два пъти дневно, а торбичката оставаме да виси над умивалника.
Тази техника е идеална за къмпинг, когато се движим пеш с раница на гърба (семената покълват докато вървите) и за пътешествия по море.
Частният случай с люцерната:
След четвъртия ден, семената на люцерната се превръщат в малки кълнове, образуващи конгломерат, който не може да се изцеди от буркана.
При това положение обикновеното изплакване е неефикасно и непокълналите семена изпитват недостиг на въздух и издават неприятна миризма.
Тогава правим хигиенна баня.
Изпразваме целия буркан в съд с прясна вода и леко раздвижваме с ръка малките кълнове.
С решетеста лъжица изгребваме семенните обвивки, плуващи по повърхността, както и непокълналите семена, останали на дъното.
Преди отново да поставим кълновете, ние измиваме буркана добре.
Не трябва да ги натрупваме, а да ги разпределим в два буркана, ако това е наложително.
Покълналите семена
се консумират в естествен вид, със салата или заедно с други ястия; не се препоръчва минимално и максимално дневно количество, задължително за приемане.
Колкото по-голямо количество покълнали семена се приемат, толкова повече живи, стабилизиращи здравето вещества се внасят в организма.
Ако произведеното количество покълнало семе превишава дневните нужди, то може да се съхранява в хладилник около 2-3 дни (нарастването му през това време се забавя).
Но независимо от всичко за препоръчване е покълналите семена да се консумират свежи.
Ако изчаквате по-дълго от препоръчаното време, вкусът се променя и дори става неприятен.
В никакъв случай не се опасявайте, че са токсични: покълналите семена са годни за ядене във всички стадии от развитието си.
Семената могат да бъдат съхранявани в продължение на години на сухо място, далеч от светлина и гризачи (например в контейнери или буркани) и при много високи или ниски температури.
Избягвайте отварянето на съдове, съдържащи семена.
СГОТВИ МИ ЕНЕРГИЯ!
На Запад е прието кълновете масово да се употребяват като част от салатите или техен основен продукт.
Въпреки че замяната на пресния лук с покълналите дребни черни лучени зрънца е добра идея, Азия е много по-широко кулинарно скроена и там кълновете се готвят по всевъзможни начини.
Поради малките си размери те са благодатен материал за китайската техника за бързо пържене в малко количество силно загрята мазнина, наречена stir-fry.
Така приготвени кълновете запазват хрупкавостта и полезните си свойства.
Комбинацията им с всякакви меса придава на ястията забележителна свежест и лекота.
За да участват по най-добрия начин в някоя вкусна супа, те се прибавят броени минути, преди да се свали тенджерата от огъня.
Дребните кълнове като тези от люцерна или лук рядко се нуждаят от почистване, но по-едрите е добре да се измият предварително.
Това се прави съвсем за кратко с хладка вода, като не се киснат, защото поемат много течност, която отделят по време на готвенето.
